Ходенето и джогингът, ако правите това ежедневно, намаляват риска от сърдечни заболявания и инсулт с цели 50%, но един час редовно ходене на ден не дава такъв ефект, показва ново датско проучване.
Резултатите от изследването показват, че интензивността на упражненията, а не продължителността им е от значение, когато става дума за защита срещу метаболитен синдром. Метаболитният синдром се характеризира с комбинация от фактори, като повишена захар, кръвни мазнини, високо кръвно налягане и коремно затлъстяване (в областта на корема и кръста), които водят не само до сърдечно-съдови заболявания, но и до диабет и инсулт.
Изследователи от университетската болница Биспегер в Копенхаген са изследвали данни от над 10 000 възрастни датчани на възраст между 21 и 98 години, които са започнали да проследяват през 1991-1994 г. и продължават 10 години. При първоначалния преглед около 20% от жените и 27% от мъжете са имали метаболитен синдром.
В началото на изследването онези участници, които бяха най-малко активни, бяха по-предразположени към синдрома. Почти една трета от неактивните жени и около 37% от мъжете страдат от прояви на метаболитния синдром, в сравнение с 10% сред физически активните жени и около 14% сред физически активните мъже.
Към края на периода на изследване метаболитният синдром се развива при приблизително 15% от хората, които не са имали метаболитни нарушения в началото на изследването. Синдромът се развива при 19% от неактивните хора и при 12% от тези, които са били физически много активни.
Допълнителни проучвания показват, че не само продължителността на тренировките, но и тяхната интензивност помогнаха за намаляване на риска от метаболитен синдром. Бързото ходене намалява риска с 50%, джогингът - с 40%, докато ежедневната разходка в продължение на един час не играе никаква роля.
