Наскоро публикувано дългосрочно проучване сочи неочаквани връзки между болестта на Паркинсон и цекума. Учените заключиха, че отстраняването на цекума намалява риска от развитие на паркинсонизъм с 20%.
Как е свързана болестта на Паркинсон с храносмилателния тракт?
Болестта на Паркинсон е втората най-често срещана невродегенеративна болест след болестта на Алцхаймер. В Русия няколкостотин хиляди души страдат от последствията от това заболяване.
Болестта на Паркинсон се диагностицира чрез симптоми като тремор или мускулна скованост. Когато се появят първите симптоми, вече се наблюдават очевидни промени в мозъчната тъкан.
Учените отдавна подозират, че болестта на Паркинсон произхожда от храносмилателния тракт. Ново проучване стигна до заключението, че хората без цекум са по-малко склонни да развият болестта на Паркинсон.
Според резултатите от изследването до 25% от пациентите без цекума са по-малко податливи на развитието на болестта. Независимо от това, изследователите предпазят да извършват профилактично отстраняване на цекума.
Изследването беше публикувано наскоро в списанието Evidence-based Medicine. Резултатите от научната работа се основават на данни за заболеваемостта от общо 1,6 милиона души. За първи път бяха получени индикации за възможния ефект на цекума върху развитието на болестта на Паркинсон.
Изследователите откриха, че отдалечената слепоочна килия намалява риска от развитие на болестта на Паркинсон с около 20%.
Силата на ефекта варира в зависимост от възрастта, когато се премахва цекума. Ако елиминира в ранна възраст, хората се разболяват средно с 3,6 години по-късно от останалите.
Все още е известно, че определени чревни оплаквания могат да бъдат предвестници на болестта на Паркинсон. Обикновено се появяват години преди първите симптоми.
Според една теория болестта на Паркинсон се причинява от натрупването на алфа синуклеин в регион на мозъка, наречен „черно вещество“. Тази теория се подкрепя от факта, че в предишни проучвания учените откриват и агрегиран алфа синуклеин в нервните клетки на стомашно-чревния тракт.
В ново проучване специалистите също потърсиха алфа синуклеин при далечни апендиксни процеси. Намериха ги в слепото черво, дори при здрави хора. И това изглежда влияе на риска от диагнозата на Паркинсон. В допълнение, това съотношение е в добро съответствие със статичните данни.
Проучването засяга главно апендикса, който според авторите съдържа голямо количество алфа синуклеин. Високите концентрации се наблюдават още в юношеска възраст. В крайна сметка те могат да проникнат в клоните на вагусния нерв, да влязат в мозъка и да причинят болестта на Паркинсон там.
Някои изследователи предполагат, че алфа синуклеинът се натрупва в храносмилателния тракт десетилетия преди началото на болестта. Тогава токсичните протеини се разпределят в мозъка чрез периферната нервна система.
Трябва ли да се премахне цекумът?
Изненадващо, резултатите до 25% от диагнозите на Паркинсон може да са свързани с отстраняване на цека.
За профилактика е безсмислено премахването на цекума, както подчертават специалистите.
Според проучването, хиляди здрави хора е трябвало да бъдат оперирани в сравнително млада възраст. Това уж би помогнало да се предотврати болестта на Паркинсон в по-късен живот.
Засега обаче има само една корелация. Причината все още не е доказана. Връзките между болестта на Паркинсон и цекума трябва да бъдат по-точно установени при по-нататъшни изследвания.
Независимо от това, това изследване е важна стъпка към разкриване на механизмите на развитието на болестта. Учените могат да използват тези резултати, за да намерят нови лекарства за лечение на неврологично разстройство. В тази връзка изследванията със сигурност могат да бъдат важен етап в борбата срещу болестта на Паркинсон.
Не се препоръчва премахване на цекума или извършване на други хирургични процедури без консултация с лекар. Потенциалният риск за здравето (според съвременните познания) не надвишава ползите за здравето.
